Дискусионен форум, посветен на дейността на общинските съвети и на ангажиментите, пред които са изправени те като политически органи на местното самоуправление, организираха Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Националната асоциацията на председателите на общински съвети в Република България (НАПОС-РБ) по време на Годишната среща на местните власти, която се проведе от 13 до 15 октомври 2024 г. в курортен комплекс „Албена“. На него представители на местните парламенти в страната обсъдиха стратегически въпроси и непосредствените задачи за 2025 г.
Нарекохме панела „Развитие на капацитета на общинските съвети като политически орган на местното самоуправление“, тъй като твърдо вярваме, че и НСОРБ, и НАПОС-РБ трябва да инвестират усилия в развитието на политическата компетентност на над 5 000 общински съветници, които получиха доверието на българските граждани през този мандат, заяви в приветствието си към участниците във форума изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева. Тя добави, че във времена на политическо противопоставяне, глобална и икономическа нестабилност, общините имат потенциала за съхранят своята устойчивост и отговорност, и ролята на общинските съвети в тази задача е ключова.
По време на Годишната среща на местните власти ясно се открои посланието и стремежът, който да следваме, за да отговорим на очакванията на нашите съграждани – обединение, каза в обръщението си Даниел Панов, председател на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Велико Търново. Само когато сме обединени, заявяваме ясно нашите позиции и имаме глас, който се чува от централната власт. Нежеланите конфликти между кметове и общински съвети пречат не само на тяхната интензивна работа, но и на изпълнението на основнатазадача – развиването на общините и решаването на проблемите на хората по места.
Промените в законодателството, засилените изисквания за прозрачност и отчетност, както и необходимостта от по-голямо участие на гражданите, поставят темата за работата на общинските съвети в нова светлина. Това изисква от местните ръководители да адаптират подходите си, заедно с изграждането на капацитета на своите екипи“, подчерта председателят на НСОРБ.
Като един от решаващите аспекти на успешното местно самоуправление Даниел Панов заяви ангажирането на гражданите в процесите на вземане на решения. Без активно гражданско участие усилията няма да бъдат напълно ефективни. Необходимо е изграждането на култура на диалог и сътрудничество между общинските съвети и гражданите, каза още той.
Според него, стратегически задачи до края на настоящия мандат са реализирането на инвестиционните програми със средства от държавния бюджет, промяната на общинските наредби във връзка с приетия вече Закон за въвеждане на еврото в Република България, дигитализацията на общинските услуги и необходимостта от изграждане на трайни междуобщински сътрудничества.
Венцислав Спирдонов, председател на НАПОС-РБ и председател на Общински съвет – Велико Търново, подчерта, че в настоящата обстановка на политически скандали в страната, е трудно да се провеждат местни политики, но популизмът не бива да надделява над реалните интереси на хората в общините.
Когато нещата са ясно регламентирани, общинските съвети работят добре и спазват законодателството, допълни Спирдонов. Според него е абсолютно ненужно да се стига до противоборство между общински съвети и кметове, тъй като по този начин не се постигат резултати и потърпевши, в крайна сметка, от това са гражданите. Съветници трябва да преценяват кое е добре за хората, за развитието на общината и да работят в тази посока. По думите му проблемът е, че когато в националната политика има такъв тежък разрив, това се отразява и по места, което понякога кара съветниците да се държат популистки.
По темата за стратегическите отговорности и предизвикателства пред общинските съвети при формирането на местните политики през настоящия общински мандат отношение в дискусията взе Златко Живков, член на УС на НСОРБ и кмет на община Монтана.
В рамките на Годишната среща на местните власти ръководството на НСОРБ е имало възможност да постави и обсъди с двете ресорни министерства – на регионалното развитие и благоустройството и на финансите, основните проблеми по Инвестиционната програма за общински проекти. Притесненията са свързани със забавянията при подписването на споразуменията и авансовите плащания, липсата на законово уреждане на възможността общините да ползват собствен или заемен ресурс за разплащане на проектите до възстановяването на средствата от страна на МРРБ, както и параметрите на чл. 107 и Приложение 3 в Бюджет 2025: как процедираме с планираните, но неизползвани средства за 2024 г. и какъв ще бъде редът за прехвърлянето им в 2025 г.
Живков посочи, че предстои сключването на над 1 500 споразумения с МРРБ, за да стартира реалното изпълнение на проектите по инвестиционната програма и апелира за мъдрост и политическа зрялост от страна на общинските съветници в две направления – да не се блокират средствата за проектиране и друга съпътстваща документация, както и съдействие пред политическите партии за продължаване на Инвестиционната програма в Бюджет 2025.
Кметът на Монтана коментира още, че една от темите, която предизвиква много популистко поведение по места, е отдаването под наем на общинска собственост. По думите му наемите би следвало периодично да бъдат повишавани, защото това гарантира приходи в местния бюджет. Той призова и за по-голямо сътрудничество между общините, особено в сферата на управлението на отпадъците и инфраструктурата. „Когато местната власт знае какво иска, общините могат да работят заедно, дори да са от различни области“, посочи Живков.
Необходимо е възнагражденията на общинските съветници да бъдат ясно регламентирани, а не да бъдат до определен процент от заплатите на администрацията, коментира още Златко Живков. По думите му, ако има ясен регламент за възнагражденията на съветниците, няма да се стига до неудобни ситуации при гласуването им нито за самите тях, нито за кметовете. „В страната са избрани 5 053-ма съветници, а парите за заплатите им не се осигуряват от държавата, а от местните приходи“, припомни Живков.
Последните изменения и допълнения в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) не само променят начина, по който общините оповестяват своята работа, но и подчертават необходимостта от нови стандарти за отворено управление. Новите разпоредби идват именно като резултат от нарастващите очаквания на гражданите за повече прозрачност и участие в процесите на вземане на решения, коментира темата за публичността в работата на общинските съвети Златка Донева-Цанева, член на УС на НАПОС-РБ и председател на ОбС – Трявна.
Тя припомни, че според влезлите в сила изисквания, местните парламенти трябва да излъчват своите заседания в реално време, включително тези на постоянните комисии, а всички документи, свързани с тях, следва да се публикуват „в отворен или машинночетим формат“. Освен това, местните администрации трябва да организират и поддържат електронен регистър на питанията от общинските съветници към кметовете и техните отговори.
В Община Трявна се поддържа стрийминг на заседанията в реално време чрез общинския сайт и платформата YouTube. „Взехме това решение, защото, от една страна, съгражданите ни са свикнали със социалната мрежа от предходния мандат, от друга – подсигурени сме при прекъсване на връзката. Внедрихме ново озвучаване на заседателната зала и електронна система за работата на обС, сподели опита на Трявна Златка Донева-Цанева и добави, че в рамките на Годишната среща на местните власти е коментирала с колеги проблемите, които може да доведе лошото качество на излъчването.
Тя заяви, че публичният регистър в Община Трявна е въведен още през 2023 г. с при приемането на Правилника за работа на ОбС, като важно при внедряването му е било решението за визуализацията, за да могат гражданите да се ориентират лесно. Създадена е и страница „Общински съвет – Трявна“ във Фейсбук, в която се публикуват предложенията за заседанията в дигитален формат за още по-лесен достъп от гражданите. Предлага се и QR код, водещ до материалите, а за гражданите, които нямат достъп до интернет и социални мрежи, общината публикува проекта за дневен ред в местния вестник „Тревненска седмица“.
Излъчването на заседанията в реално време изисква техническа инфраструктура, която в зависимост от размера на общината може да бъде повече или по-малко сложна. В големите общини видеозаписите на заседанията вече са част от ежедневната работа на съветите – Столичният общински съвет излъчва на живо през YouTube, като материалите остават достъпни и след заседанията, а в Пловдив е създадена онлайн платформа за въпроси и предложения от гражданите по време на заседанията. По-малките общини използват общодостъпни решения като Google Docs за публикуване на документи и YouTube и Meta за видеоизлъчвания. Това е ефективен начин за изпълнение на законовите изисквания с ограничен бюджет, каза г-жа Донева-Цанева.
„Липсата на държавност е най-голямата криза в последните години, а най-големият ни проблем е комуникационен – трябва да се научим да говорим, заяви по време на дискусията Стефан Тихолов, член на КС на НСОРБ, член на УС на НАПОС-РБ и председател на ОбС – Ловеч. Преодоляхме отминалите предизвикателства, но каквито и да се задават, необходимо е да се справим заедно – всички 265 общини.
Необходимите промени в наредбите на ОбС в близък хоризонт са свързани основно с въвеждането на еврото като официална валута в България. Това е стратегически процес с дългосрочни икономически и социални последствия, а общините играят ключова роля в подготовката и успешното осъществяване на този преход. Необходими са действия за подготовка както на местните администрации, така и на бизнеса, подчерта Тихолов, и особено с приоритет за най-неинформираната и уязвима част от обществото. Той обърна внимание на конкретните срокове за актуализация на наредбите на общинските съвети – до края на 2024 г. трябва да са готови проектите на наредби за изменение и допълнение, заедно с останалите подзаконови нормативни актове, а до февруари 2025 г. да са приети промените, след обществено обсъждане.
Темата за превалутирането и корекциите на местните такси и цените на общинските услуги е чувствителна, наша задача е да комуникираме правилно с нашите съграждани и да ги насърчим да проявят активност при обществените консултации, заяви председателят на ОбС – Ловеч.
Експертът по комуникации Адрияна Михайлова от консултантска и комуникационна Агенция „Имп-Акт“ представи разнообразни подходи и възможности за мобилизиране на гражданската енергия за позитивна промяна. Тя е част от екипа, подготвил инициативата на Столична община за създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии до 2050 – „Визия за София“. Идеята стартира още през 2017 г. в дискусиите, водени от неформалната Лаборатория за градско развитие, която събира архитекти, урбанисти и експерти от различни сектори, за да дискутират необходимите промени и реформи в градоустройството и планирането на столицата. По време на тези срещи става ясна нуждата от дългосрочна стратегия за развитие на общината и тази идея бързо срещна широка обществена подкрепа. Споделената и дългосрочна стратегия е необходима, за да се подходи достатъчно информирано и отговорно към нужното изменение на Общия устройствен план на София.
Снимки: Пресцентър на НСОРБ