P1120020.JPG

Последни Новини


На 24.08.2022 г. се проведе онлайн съвместно заседание на УС и КС на НАПОС-РБ.

Виж Повече информация


Излезе от печат Брой 36 и Брой 37 на Информационен бюлетин.

Виж Брой 36 и Брой 37


Нов наръчник на НАПОС-РБ в подкрепа на Общинските съвети


Николай Златанов, председател на Общински съвет-Казанлък и председател на Контролния съвет на НАПОС-РБ:

Доброто взаимодействие между кмет и председател на Общински съвет, гарантира качеството на местното самоуправление

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

-Господин Златанов, предизвикателство ли е за Вас да сте председател на Общински съвет?

-Имам привилегията да съм трети мандат председател на Общински съвет-Казанлък. По професия съм адвокат и в началото най-трудно ми беше да премина от свободната професия, в която организирах сам собствената си дейност към позицията на човек, който трябва да управлява други хора-обслужващото звено към Общинския съвет и общинските съветници, които в Казанлък са 37. Считам, че основният недостатък на тази длъжност, известна с определението „Пръв сред равни“ е в това, че трябва да бъдеш достатъчно строг и твърд при отстояване на позицията си по отношение на това как трябва да работи Общинският съвет. В същото време се налага да си и достатъчно диалогичен, защото във всяко заседание председателят може да бъде сменен с гласовете на половината от съветниците.

zlatanov

Този характерен статут на председателите на местни парламенти сме го коментирали многократно на заседания на Националната асоциация на председателите на общински съвети /НАПОС/. И може би точно това положение не ни позволява в пълна степен да отстояваме вижданията си, в конкретни ситуации. Например когато общинските съветници в една комисия проявяват желание за работа е добре, но когато отиват само, за да се запишат, че са присъствали и минути след това напускат заседателната зала, се налага да им се търси отговорност. Това предизвиква конфликт, а от там тези недоволни съветници могат да уговорят съмишленици и Председателят да бъде сменен на следващото заседание. Тази тенденция е наложена от законодателя, който казва, че Председателят се издига и освобождава с половината от гласовете на Общинския съвет,но не се избира за целия мандат. Именно този факт поражда деликатната ситуация, която изисква да се търси баланс.

-Как се справя местният парламент в Казанлък във време на тежки кризи?

-Както всички общински съвети в България, така и местният парламент в Казанлък през последната година се сблъска с доста предизвикателства. Работим в динамична обстановка- инфлация, здравна, икономическа криза, войната в Украйна и на практика бяхме подложени на нехарактерни изпитания. Специално в Община Казанлък предприехме редица социални и икономически мерки. Опитвахме се да предвиждаме събитията, а не да ги следваме. Помагахме финансово там, където беше най-необходимо. Основните сфери на съдействие бяха здравеопазването и осигуряване на финансови облекчения за бизнеса. Община Казанлък разполага с Многопрофилна общинска болница, която обслужва общо 5 общини-Казанлък, Николаево, Гурково, Мъглиж и Павел баня. Едно такова здравно заведение се нуждае от сериозна поддръжка-ремонт, модерна апаратура, медицински кадри, които искат да получават добри заплати. Затова финансирането на такова лечебно заведение е изключително трудно. И когато една общинска болница обслужва пет общини, всички те трябва да се погрижат за нея, а в нашия случай основната тежест се е стоварила върху Община Казанлък.

В тази напрегната обстановка обаче забелязахме характерна за българина национална черта и тя е, че в условията на криза хората се сплотяват. Така в Община Казанлък за първи път приемането на бюджета за 2022 година бе категорично подкрепено от опозицията, която 10 години неизменно бойкотираше бюджетите, предлагани от кмета. Този път обаче колегите заявиха, че подкрепят напълно бюджета, защото той е кризисен и е съставен наистина в тежки условия. Благодарен съм им за това решение.

Искам да подчертая, че справянето с кризите зависи най-вече от финансовото състояние на отделната община. При приемането на бюджета констатирахме, че Община Казанлък е в отлично финансово състояние. Не сме увеличавали местните данъци и такси. Освен това нямаме задължения за плащане по кредити като изключвам мостовото финансиране по Фонд ФЛАГ за европейските проекти. В този смисъл общината разполага с много солиден резерв, който и дава възможност да тегли банкови кредити.

-Какви по-значими каузи инициира Общинският съвет, който ръководите, както и лично Вие?

-Това е каузата „Казанлък“. Тя е приоритет на Общината и на Общинския съвет. Това означава да работим открито с гражданите и усилията ни да са в техен интерес. Като пример мога да посоча, че като председател на Общинския съвет още с влизането си в кабинета реших, че вратата на моята канцелария винаги ще бъде отворена. Така служителите и гражданите имат достъп до председателя като във всеки един момент го виждат с кого говори и какво прави. Освен това не съм публикувал приемно време и всички жители на общината са свободни да посетят председателя на Общинския съвет, когато пожелаят в рамките на работния ден.

-С какви трудности се сблъскват общинските съветници?

-Този въпрос е интересен и доста съм мислил по него. Затрудненията им се определят от два основни фактора-личното им желание, компетентност и хъс да извършват тази дейност, както и опита от предишни мандати в Общинския съвет. От една страна новите съветници не разполагат с опит и знания, въпреки че са професионалисти в техните области, а от друга страна имаме хора с два, три и повече мандати, които не проявяват особена заинтересованост и активност към работата на местния парламент. В този смисъл считам, че всеки, който е достатъчно образован и полага усилия, ще се справи с дейността и ще е полезен за гражданите. Перфектният общински съветник е специалист в дадена професионална област, който разполага с опит и от предходни мандати, защото в първия- се учи.

-Необходими ли са законодателни промени, за да се усъвършенства работата на местното самоуправление?

-Като юрист с 30 години стаж имам специално мнение по тези въпроси. Считам, че в България в почти всички сфери на действие законодателната рамка е чудесна. Същото се отнася и за рамката, която регламентира и местното самоуправление. Тази база следва да се усъвършенства успоредно с промяната на обществените отношения. Например взаимоотношенията между кметовете и общинските съвети. Всеки председател знае, че на практика и на терен всичко зависи от тези двама ръководители. От начина на това взаимодействие обаче зависи правилното развитие на общината като цяло. Община Казанлък преди години беше пример за противопоставяне на кмета и общинския съвет. Не се приемаха бюджетите, които общинската администрация представяше и години наред се водеше война, която обаче успяхме да потушим. Сега се действа в синхрон и на това се дължи и финансовия стабилитет на Община Казанлък.

Ако разгледаме и отношенията държава-община, голямата тема е финансовата децентрализация на общините. По този казус сме единодушни както кметовете, така и председателите на Общински съвети. Децентрализацията предполага делегиране на част от правомощията на държавата върху общините. Конкретни примери, които предъвкваме с кметовете и председателите са за преотстъпване на част от данъците, които общините събират от местните жители. Например данък печалба от стопанската дейност на местните фирми, постъпва изцяло в републиканския бюджет. Беше обсъждано общините да имат възможност със собствени средства да поставят камери, които да следят за спазването на скоростта от автомобилите в населените места и съответно глобите, които се събират да влизат в общинския бюджет. Така на плоскост държава-община очакваме държавата да прехвърли част от правомощията си върху общините.

Съществува и друга тенденция. Например държавата прие, че освобождава от такси децата в детските градини и ясли. Оказа се, че общинският бюджет в Казанлък трябва да дофинансира тази делегирана от държавата дейност със сумата от 650 000 лева. Реално държавата афишира, че освобождава гражданите от една такса, а от друга страна това финансово бреме е прехвърлено върху общините.

– Вие сте в ръководството на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България. Каква е ролята на НАПОС за развитието на местното самоуправление в страната?

-Безспорно НАПОС има съществен принос за развитието на местното самоуправление и за издигане ролята на Председателя на Общинския съвет.
Тази роля може да бъде разгледана на плоскостта на отношенията НАПОС-държава и НАПОС-кметове на общини.
При взаимодействието си с държавата, членовете на Управителния съвет и на Контролния съвет на НАПОС участваме в работата на постоянните комисии на Народното събрание. Освен това имаме възможност да изразяваме мнение по отделни законодателни инициативи и проекти за нормативни актове. Работим за издигане на престижа и тежесттаi на фигурата на Председателя на общинския съвет.

Другото поле за изява са отношенията с кметовете.

При всяко положение добрата професионална подготовка на фигурата на Председателя е от съществено значение, защото имиджа на асоциацията се гради от всеки неин отделен член и неговия личен пример. Двете фигури- Кмет и Председател на Общински съвет трябва да работят съвместно за издигане престижа на местното самоуправление пред гражданите и пред държавата.
Аз лично имам възможност да работя с кмета на Казанлък повече от 10 години. И двамата сме в ръководните органи на НАПОС и НСРОБ. Често обменяме информация и обсъждаме проблемите на общините, които са сходни. Така двете сдружения си сътрудничим при набелязване на основните неуредици и представянето им на вниманието на държавните органи.

Мога да посоча конкретни примери. Настоятелното искане напоследък от общините, отправено към съответните министерства да бъдат индексирани цените на вече сключените договори за строителство. Причината е драстичното повишаване стойността на строителните материали и труд. Според проучванията на НСРОБ, което наскоро беше публикувано, скокът на цените в този бранш е около 30-40 %. На практика строителните и ремонтните дейности в страната могат да бъдат преустановени поради нежеланието на изпълнителите да осъществят поетите вече ангажименти. В Казанлък има фирма, която е спечелила обществена поръчка за поддържане на пътната мрежа. Договорът е с 3-годишен срок на изпълнение, а заложената цена е формирана през изтеклата 2021 г. Това означава, че две или три години по-късно тази фирма трябва да работи на цената преди кризата, а това означава на загуба. Сходен е проблемът и с фирмите, които изпълняват дейности по европейските програми, а договорите по тях не могат да бъдат анексирани.

В тази ситуация ясно се вижда, че трябва да се прояви воля за взаимодействие между държавата и общините. Необходимо е да се намери адекватно решение за справяне с този наболял проблем, който да е в интерес както на обществото, така и на бизнеса, защото за изпълнителите е било обективно невъзможно да предвидят този драстичен ръст на цените.

Назад към Новини