Иван Андонов е роден на 13.03.1970 г. в Кюстендил. Магистър е по специалността „Защита на културно-историческото наследство в Република България“. От 2005 г. е Председател на читалище „Братство 1869” в Кюстендил. Член е на Националния съвет по читалищно дело към Министерство на културата. Председател е на настоятелството на ПМГ „Проф. Емануил Иванов”, както и на „МИГ Невестино – Кюстендил“. От 2011 г. е общински съветник в ОбС – Кюстендил. От февруари 2013 до юни 2016 година, както и от май 2021 г. е Председател на местния парламент в Кюстендил. Член е на местния Областен съвет по заетостта. Директор и създател на множество международни музикални конкурси и фестивали. Носител е на множество награди и отличия.
-Господин Андонов, каква е оценката Ви за работата на Общински съвет – Кюстендил през мандат 2019-2023 година?
-Основните приоритети в работата на Общински съвет – Кюстендил през мандат 2019 – 2023 година бяха свързани с подкрепата на работата на общинска администрация в условия на пандемия и финансова и икономическа криза. Осъществяването на тясна връзка и комуникация с гражданите, НПО сектора и медиите, за да може да бъдем конкурентна община, а град Кюстендил – атрактивен, културен, туристически и балнеоложки център. Не на последно място бе и търсенето на възможности за кандидатстване по различни национални и европейски програми с една единствена цел – повишаване на качеството на живот в община Кюстендил.В тази връзка, мога да споделя, че моята оценка за работата на Общински съвет – Кюстендил е положителна, тъй като с колегите винаги сме се стремели да не спъваме работата на общинска администрация.
-Какви по-важни проекти изпълнява или е изпълнила Община Кюстендил?
-За този мандат са изключително много проектите, изпълнявани от община Кюстендил. Ще посоча по-големите от тях.
Това са Проект „Патронажна грижа в Община Кюстендил” по процедура BG05М9OP001-2.103 “Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания – Компонент 4” финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Проект „Обновяване/реконструкция на Общински театър Кюстендил и изграждане и възстановяване на зона за отдих парк „Театъра“ по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. Проект „Изграждане на Център за грижа за лица с психични разстройства“ по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-5.002 „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания” по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. Проект „Благоустрояване на пешеходна централна зона – Етап I“ по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.
Реализирахме Проект „Опазване на духовните светилища – устойчив туристически потенциал в Струмица и Кюстендил“, в рамките на Приоритетна ос 2. Туризъм, по Програма за ТГС Interreg-IPA Р България – Р Северна Македония. Проект „Създаване на привлекателна градска среда в Община Кюстендил“ по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.
Разбира се, има още много други проекти, които оказват положително влияние върху развитието на региона.
-Кои са най-актуални предизвикателства пред местното самоуправление в Република България?
-Силната финансова зависимост на общините от централното управление е много негативен фактор. Повечето от парите на местната власт идват от трансфери и субсидии от бюджета и те имат силно ограничена собствена приходна база. Колебанията във финансирането им влияят върху качеството и количеството на предоставяните от тях публични услуги. Основният проблем на местните власти е, че те отговарят за голяма част от дейностите в общините, без обаче винаги да получават адекватно финансиране от държавата.
-Какво е мнението Ви за финансовата децентрализация на общините, за която настоява НАПОС-РБ?
-Прехвърлянето само на отговорности на местно равнище за предоставяне на определени услуги води до неефективност.
Задължително е да вървим към децентрализация, която да води до балансиране на управленските и финансовите правомощия. Не може на общините да се прехвърлят отговорности за предоставяне на определени услуги, а управленските решения и ресурси да остават централизирани.
Необходимостта от активизиране на процеса на реална финансова децентрализация ще съдейства общините да получат повече възможности да влияят върху определени фискални параметри, които ще допринесат за по-ефективно разпределение на ресурсите, както и за по-голяма полза на публичните услуги за гражданите.
-Как оценявате работата и инициативите на НАПОС-РБ?
-Аз имам поглед вече повече от десет години и мога за заявя, че НАПОС-РБ се развива в правилна и възходяща посока. Възхищавам се на ентусиазма и загрижеността, която наблюдавам от страна на ръководството, на председателя Венцислав Спирдонов, на инж. Делян Дамяновски и всички колеги. Особено ценна е тяхната методическа помощ, която много подпомага работата на председателите на общински съвети в България.
-Вашите препоръки към бъдещата дейност на Асоциацията?
-Асоциацията дава възможност за обмен на добри практики. Смятам, като много успешна инициатива организирането на различни обучения, семинари и дискусионни клубове. Именно там могат да се дискутират промени в законодателството и най-вече да се намират верни и точни решения. В тази посока са моите препоръки за още по-активната роля на НАПОС-РБ в контактите и взаимодействието със Сдружението на общините, всички общински съвети в страната, държавните институции, централната власт и работата на национално ниво.